„И пак по-ясно, ако е възможно, осъзнаваме гласа на Бога, викащ ни в България, в Европейска Турция. Тези приятни и смислени хора от азиатски корен принадлежат към Гръцката църква, въпреки че са славяни по произход. Гръцкото свещенство дълго ги е потискало, правейки всичко възможно да забрани техния български език и да им наложи не само ритуалите и литургиите на Гръцката църква, но и това, техните ритуали и литургии, както и уроците в училищата им, да не са на говоримия български език, но на гръцки, който е чужд за слуха им и отвратителен за сърцата им. С тези оплаквания мнозина от тях са в недоволство, искайки от Американския борд да разшири мисията си от Константинопол през Балканските планини до тях. [още]